НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА
ЗА ПОДОБРЯВАНЕ
ЖИЛИЩНИТЕ УСЛОВИЯ НА РОМИТЕ
В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЗА ПЕРИОДА 2005-2015
година
СЪДЪРЖАНИЕ
I. ВЪВЕДЕНИЕ……………………………………………………...стр.
4
II.
МЕТОДИЧЕСКИ ПОДХОД ПРИ РАЗРАБОТВАНЕ
НА
ПРОГРАМАТА……………………………………………………стр. 5
III.
АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА
ЖИЛИЩНИТЕ УСЛОВИЯ
НА РОМИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ…………………..стр. 7
IV.
ОСНОВНА ЦЕЛ, ПРИОРИТЕТИ И МЕРКИ
ЗА
ПОСТИГАНЕ……………………………………………………..стр.10
V.
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА
ПРОМЕНИ………………………………………………………..стр. 15
VI.
НЕОБХОДИМИ ФИНАСОВИ СРЕДСТВА И
ИЗТОЧНИЦИ НА
ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОГРАМАТА……………..…………стр.
16
VII. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА МЕЖДУ
ИНСТИТУЦИИТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
ПРОГРАМАТА…………………………………………………..стр.
18
VIII. УПРАВЛЕНИЕ, МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА НА
ПРОГРАМАТА………………………………………………..…стр. 25
ДДС Данък добавена стойност
ЗДС Закон за държавната собственост
ЗОС Закон за общинската собственост
ЗУТ Закон за устройство на територията
МВФ Международен валутен фонд
МЗГ Министерство на земеделието и
горите
МИЕ Министерство на икономиката и
енергетиката
МРРБ Министерство на регионалното развитие и
благоустройството
МФ Министерство на финансите
НСОРБ Национално сдружение на общините в
Република България
НПО Неправителствена организация
НССЕДВ Национален съвет за сътрудничество по
етническите и
демографските въпроси
НСИ Национален статистически институт
ОНД Организация на независимите държави
ПРООН Програма на ООН за развитие
ПУП Подробен устройствен план
I.ВЪВЕДЕНИЕ
Националната програма за
подобряване на жилищните условия на ромите в Република България е подготвена в
съответствие с Националната жилищна стратегия на Република България, приета с
Решение № 395 на Министерския съвет от 14 май 2004 г.
Програмата е разработена и в изпълнение на Плана за
действие за реализация на инициативата «Десетилетие на ромското включване
2005-2015 г», приет с решение на Министерския съвет по Протокол № 15 от 15
април от 2005 г., както и на Рамковата програма за равноправно интегриране на
ромите в българското общество, приета с решение по Протокол № 18 от 22.04.1999 г. на МС.
Програмата е подготвена съвместно от експерти от Администрацията на
Министерския съвет - дирекция «Етнически и демографски въпроси», МРРБ, МФ, МТСП,
представители на Националното сдружение
на общините в Р. България, Програма за развитие на ООН - представителство за
България, общински администрации и ромски неправителствени организации.
Програмното и ресурсно осигуряване за подобряване
на жилищните условия на ромите в Република България ще се извършва в рамките на
тази Национална програма, чрез Плановете за действие за съответните периоди.
Обхватът на настоящата Програма е насочен към подобряване на жилищните условия на
ромската общност. За нейното разработване е ползвано проучване на ПРООН
„Подкрепа за разработването на Национална програма за подобряване на жилищните
условия в градска среда на етническите малцинства в неравностойно положение”. Поставеният
акцент върху градските райони се обосновава с това, че в градовете има по-тежки
и по-комплексни проблеми от различен характер, в това число и жилищни, и че по
тази причина предизвикателствата са далеч по-неотложни и по-сериозни, отколкото
в селските райони. Независимо от това, Програмата е
отворен документ, чрез който ще може да се кандидатства с проекти от всички общини, населени места и квартали,
в които е концентрирано ромско население в неравностойно положение.
Програмата се разработва за период от 10 години (2005-2015г.)
и в процеса на нейното изпълнение ще бъде актуализирана и усъвършенствана. Програмата ще се реализира посредством План за действие.
Принципите за разработване и прилагане на Програмата са:
·
Ефективност (извличане на максимални резултати от
влагането на предвидените ресурси) и отчетност (мониторинг и финансов контрол)
·
Взаимодействие и координация на всички участници
·
Осигуряване на равен достъп до Програмата
·
Ресурсна осигуреност
- финансова и кадрова
·
Законосъобразност
·
Партньорство, публичност и прозрачност
·
Максимално ангажиране на бенефициентите в цялостния
процес на изготвяне и реализация на Програмата.
ІІ. МЕТОДИЧЕСКИ ПОДХОД ПРИ РАЗРАБОТВАНЕ НА ПРОГРАМАТА
Националната програма за подобряване на жилищните условия
на ромите е разработена на базата на
прогнозни допускания, залегнали в основата на разработените и остойностени
програмни компоненти, които формират изходните данни за модела на програмиране.
Методологията е разработена така, че да подава резултати, като максимално
използва наличните данни от направените предварителни проучвания.
Количествените оценки на съществуващите условия и
потребности се основават предимно на
анализи и прогнозни допускания, заимствани от „Подготвително проучване на урбанизацията и жилищата в ромските
квартали” от 2003 г., финансирано по
програма ФАР 2002 на
ЕС ,,Подготовка за икономическо и
социално хармонизиране”, включено в разработката на ПРООН. В проучването е избрана извадка от данните за
88 предимно градски населени места (малки и големи градове) от общо 161 общини,
които по данни от общото преброяване през 2001 г, имат население
над 10 000 души. Програмата
изхожда от презумпцията, че тези 88 населени места обхващат основна част от
целевото ромско население, което е 412 500 души, или 85 900
домакинства.
Допълнителен и
по-задълбочен материал за целите на подготвителното проучване е набавен чрез
теренно изследване в избрани ромски райони в 14 населени места, избрани от
общия брой 88 малки и големи градове.
По препоръка на Националния статистически институт беше
прието: че делът на ромското население, обитаващо градовете, който през 2001 г.
е 55% от общия брой на ромското население в страната, се запазва без промени
през целия десетгодишен период на Програмата
от 2005 г. до 2015 г.; че естественият прираст също ще се запази без промени; и
че за десетгодишния срок на изпълнение на Програмата размерът на ромските
домакинства в градовете ще намалее от 4,8 (според проучване от 2001 г. за
Регионалния доклад за развитието на човека, изготвен от Регионалното бюро на
ПРООН за Европа и ОНД) на 4,0 души. Разпределението на доходите сред ромите е
изчислено основно по данни от това регионално проучване.
Разработването на
Програмата включва следните етапи:
1. Оценка на
нуждите от подобряване състоянието на ромските квартали по отношение на:
· инженерна инфраструктура –
водоснабдяване, канализация, електроснабдяване, газоснабдяване, улична мрежа,
улично осветление, съобщителни мрежи и др.;
· качество на строителство на
съществуващите сгради.
2. Оценка на нуждите от нови
жилища (брой), заедно с прилежащата им
техническа инфраструктура:
·
за преместване на домакинства поради необходимост от ново строителство, съобразено с предвижданията за улична
регулация и параметрите за застрояване в актуализираните подробни устройствени
планове (ПУП);
·
за настаняване на домакинства, нуждаещи се от нови жилища, за да се намали
гъстотата на заселване в отделните имоти и броя на обитателите в едно жилище;
·
за настаняване на нови домакинства, възникнали в резултат от намаляване
средния брой лица, живеещи в едно домакинство в рамките на целия 10-годишен
период на изпълнение на предлаганата програма;
3. Оценка на нуждите от ремонт
или ново строителство на социална инфраструктура вътре в кварталите (обекти в
сферата на здравеопазването, образованието, отдиха и културата, администрацията);
4. Изготвяне на финансов и оперативен модел,
позволяващ максимална гъвкавост при разработване на Програмата, който включва:
· определяне на всички стандарти и
разчети на разходите;
· установяване на финансовата
достъпност за всички нива на доходи в целевата група население;
· определяне на типовете възможни
нови жилища в съответствие с нивата на доходи сред ромите и тяхната
етноспецифика;
· разпределение на всички разходи
за целия период на програмата;
· определяне на размера на
необходимите средства и целево им насочване
· набелязване на различни източници
на финансиране и разпределението им по компонентите на програмата;
· определяне на начините на
изпълнение на програмата.
ІII. АНАЛИЗ
НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЖИЛИЩНИТЕ УСЛОВИЯ НА РОМИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Държавите от Европейската общност като цяло и тези от Централна
и Източна Европа от години търсят
решения за успешна интеграция на ромската общност и за подобряване на жилищните
им условия. За България този въпрос придоби особена важност през последните 10 -
15 години, когато страната тръгна по пътя на ново демократично развитие и на
приобщаване към ЕС.
Редица регионални изследвания[1] установяват трайна бедност сред
ромската общност и влошаващи се условия на живот в естествено обособилите се
ромски квартали. Забелязва се устойчива тенденция за нарастващо различие между условията на
живот в ромските групи и условията, при които живее мнозинството от останалото
население. Резултатите от тези изследвания показват нарастваща социално-икономическа
и културна изолация на ромските общности във всички страни в Европа,
включително и в България.
В България 71% от анкетираните роми в градските райони и
83% в селските райони смятат, че са бедни или че живеят в мизерия. За много от
тях – 82%, най-голяма заплаха
представлява липсата на достатъчни доходи; 87% от ромските домакинства живеят
на или под прага на бедността от 102 лв. на месец.[2] В България продължителността на живота
при ромите е средно с 5 до 6 години по-кратка, отколкото при другите групи.
Детската смъртност е два пъти по-висока от средната за страната. Въпреки, че
ромите в България имат уседнал начин на живот, повечето от тях не притежават
земя и жилище и нямат постоянни доходи.
През последните 15 години на политически и икономически
преход в страната, ромите все повече развиват тенденция за сплотяване и отдръпване от останалата част от
обществото. Процентът на неграмотните сред възрастното население се е удвоил. Между
60% и 80% от ромите в трудоспособна възраст са трайно безработни. Бедността,
лошото здраве и високата детска
смъртност влияят негативно върху ромските семейства. Социолозите предричат
задълбочаване на разслояването на обществото и създаване на нова, силно
отчуждена и враждебно настроена ромска прослойка, което ще доведе до остри
социални конфликти.
В общото преброяване на
населението от 2001 г. в РБългария, организирано от НСИ, са отчетени
приблизително 370 000 роми; други 350 000 души имат социо-културни
характеристики, близки с тези на ромската общност, но се самоопределят като
турци или българи.
При проведените социологически изследвания за
неравностойното положение на ромската общност, на първо място са посочени
лошите жилищни условия или отсъствието на каквото и да е жилище, следват
липсата на постоянна трудова заетост, отсъствие на равни образователни
възможности, липса на комунално-битови услуги.
През последните 15 години жилищните условия на повече от ромите в България трайно се влошават. Преобладаващата
част от постройките са изградени с подръчни материали, незаконно, в нарушение
на устройствените планове (където има такива), уличната мрежа и комуналната
инфраструктура са в лошо състояние и това превръща ромските квартали в гета. Пренаселените жилища и
общото увеличаване на гъстотата на обитаването натоварват обслужващите системи,
които без друго са недостатъчни и обслужват едва 46% от населението в ромските
квартали и произтичащите от това последици са лоши хигиенни условия и здравни
рискове за населението, както и социално напрежение.
Съществува голяма разлика между степента на осигурени комунални
услуги на ромските жилища и на жилищния
фонд в страната като цяло. По степен на инфраструктурна обезпеченост ромските
квартали могат да бъдат разделени на две групи – такива, в които има само
електроснабдяване, и други, които имат електроснабдяване и водоснабдяване, но
нямат канализация.
Наблюдават се значителни промени, свързани със семейното
съжителство и предпочитаното място за заселване, през последните години спрямо
традициите на ромската общност. Пренаселените жилища при разширените домакинства (където съжителстват семейства от
няколко поколения) предизвикват изключително силен социален стрес.
Съжителстващите ромски семейства заявяват необходимост от отделни жилища за
всяко семейство. Особено голяма нужда от самостоятелно жилище имат младите
ромски семейства. Много новосъздадени семейства предпочитат да живеят отделно
от голямото домакинство.
Проучванията сочат, че около 25% от жилищата в ромските
квартали са незаконни. Липсват актуални кадастрални карти за ромските квартали
с точна регистрация на имотите. В много населени места няма подробни
устройствени планове (ПУП) за ромските квартали. В малкото случаи, когато са
изработени такива ПУП, те масово се
нарушават.
Приетата Национална жилищна стратегия на Р България през
2004 г. включва и изработването на отделна Национална програма за подобряването
на жилищните условия на ромите, за да се отчетат обективните специфики на
общността.
Общото състояние на жилищния сектор в страната се
характеризира с:
· ограничена финансова достъпност за
закупуване и наемане на жилище по
текущите пазарни цени;
· лошо стопанисване и подържане както
на обществения, така и на частния жилищен фонд;
· висок дял на частни собственици
на жилища;
· свит обществен жилищен сектор (невъзможност
на държавата / общината да влияе върху пазара за покупка / наемане на жилище от
населението с ниски доходи);
· остарял и/или амортизиран жилищен
фонд;
· жилищен фонд, характеризиращ се с
много високо енергопотребление, поради лоша топлоизолация на сградите;
· висок процент необитавани жилища
в „непривлекателни” райони, където липсват
услуги и възможности за трудова заетост.
Решаването на жилищния въпрос е свързано с икономическата
стабилност на обществото и на отделното семейство. По-голямата част от ромската
общност няма постоянни доходи и
икономическа стабилност. Като резултат от силно ограничените финансови
възможности и от ниската покупателна способност преобладаващата част
от ромските семейства не могат да купят,
или наемат отделно жилище.
За да се осигурят нормални условия за живеене на ромските
семейства, необходимо е държавата,
общините, неправителствените организации и банковата система, както и
международни фондове да обединят
усилията си за подпомагане на ромската общност.
IV. ОСНОВНА ЦЕЛ, ПРИОРИТЕТИ
И МЕРКИ ЗА НЕЙНОТО ПОСТИГАНЕ
ОСНОВНА ЦЕЛ:
Основната цел на Националната
програма за подобряване на жилищните условия на ромите за периода 2005-2015 г. е
да обедини, насочи и координира усилията на държавните органи, на органите на
местната власт, на гражданските сдружения, на ромската общност и на всички
заинтересовани институции в страната за повишаване на жизнения стандарт и за
равноправното интегриране на ромите в българското общество.
ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ:
Благоустроени квартали в населените места и подобрен жизнен стандарт на
ромите в Република България.
ПРИОРИТЕТИ:
1. Изготвяне на стратегии за местно
икономическо развитие на населените места, включително на кварталите с
преобладаващо ромско население, в съответствие с основната цел на Програмата.
2. Усъвършенстване на
законодателството с цел създаване на условия за регулиране и благоустрояване на
кварталите с преобладаващо ромско население.
3. Регулиране на
териториите и подобряване на съществуващата и изграждане на нова техническа
инфраструктура.
МЕРКИ:
Количествените показатели, ползвани при описание на
отделните мерки, се основават на анализите и прогнозните допускания, направени
в подготвително проучване на ПРООН “Подкрепа за разработване на Национална
програма за подобряване на жилищните условия в градска среда на етническите
малцинства в неравностойно положение”
И. Инвестиционни мерки
И.1.
Регулиране на териториите на съществуващите квартали с преобладаващо ромско
население
Изготвяне или допълване на кадастралните карти и регистри,
изработване на нови или актуализиране на съществуващите подробни устройствени
планове (ПУП) на цялата територия на съществуващите квартали, покриващи пълният
набор компоненти на ПУП и кадастъра, в т.ч. необходимите геодезически
проучвания на терените, подпомогнати със сателитни изображения с цел
актуализиране на подробното базисно картографиране (виж също П.8).
И.2. Подобряване на съществуващата и
изграждане на нова техническа инфраструктура в съществуващите квартали
Доизграждане на техническата инфраструктура в
съществуващите квартали с цел подобряване на наличните мрежи или осигуряване на
разширени или нови мрежи, включително следните инфраструктурни елементи:
· Улици и прилежащите им съоръжения
· Водопровод, вкл. възстановяване или изграждане на уличната
настилка
· Канализация, вкл. възстановяване
или изграждане на уличната настилка
· Електроснабдяване
· Улично осветление
И.3. Подобряване качеството на
изградените в съществуващите квартали жилища, които отговарят на нормативните изисквания и на действащи или актуализирани подробни
устройствени планове на съответните квартали
Подобряване качеството на 25% ( или на 17 180 броя )
от съществуващите в целевите квартали жилища, които отговарят на нормативните
изисквания и на действащите или актуализирани подробни устройствени планове на
съответните квартали.
И.4. Изработване на подробни устройствени планове на нови
терени – общинска собственост, за
жилищно строителство
Уреждане на собствеността, промяна на предназначението,
отреждане за жилищно строителство на нови терени в населените места;
геодезическо заснемане, изработване на нови и актуализиране на съществуващи
подробни устройствени планове (ПУП) и кадастрални карти на цялата територия на
новоотредените терени, покриващи пълният набор компоненти на ПУП и кадастъра, в
т.ч. необходимите геодезически проучвания на терените, подпомогнати със
сателитни изображения с цел актуализиране на подробното базисно картографиране
(виж също П.8).
И.5. Изграждане на нова или доизграждане на съществуваща
техническа инфраструктура на новоотредените терени съгласно изработените ПУП за
осигуряване на необходимите условия за последващо жилищно строителство
Изграждане на нова и доизграждане на съществуваща
техническа инфраструктура в новоотредените за жилищно строителство терени с цел
подобряване на наличните мрежи и/или осигуряване на разширени или нови мрежи.
И.6. Изграждане на социални жилища на новоотредените терени
Изграждане общо на около 30 000 социални жилища с
прилежащата им техническа инфраструктура, за посрещане на нуждите, възникнали
при провеждане на мероприятия по устройство на територията – улична регулация,
изграждане на техническата инфраструктура, привеждане на сгради към
строително-техническите норми (9 000 жилища – за преместване на домакинства
поради изпълнение на устройствени планове и 21 000 жилища при преместване
с цел намаляване гъстотата на заселване).
Собствеността на тези жилища се регламентира съобразно действащото
законодателство. Право и задължение на собственика на жилищата е да определя
критериите и условията за настаняване в тях.
За изграждане на нови жилища по стопански начин (около 17 000
броя жилища за периода на Програмата), в
проучването на ПРООН се предлагат пет типа нови жилища с различна финансова
достъпност и с площ от 20 кв.м до 87 кв.м. Тези типове нови жилища са
използвани, за да се определят различните капиталови инвестиции и
съответстващите им жилищни стандарти и разходи, които отговарят на различните
нива на финансова достъпност. За да се илюстрира предлаганата програма с
конкретни жилищни идейни проекти, петте типа жилища са били избрани или
приспособени от различни типове нови жилища, изградени или изграждащи се в
различни ромски квартали по различни проекти. Следва да се отбележи, че тези
пет типа жилища представляват само един от възможните начини стойността на
всеки тип жилище да се обвърже със съответната финансова достъпност, битови
особености и нужди.
И.7. Изграждане на обекти на социалната инфраструктура на
съществуващи и новоотредени терени за жилищно строителство
Изграждане на обекти на социалната инфраструктура
(здравни заведения, образователни заведения, обекти за култура и отдих,
държавна администрация, полиция, поща) в новите терени, отредени за жилищно
строителство, както и в съществуващите квартали след актуализиране на
устройствените планове. Предвижда се изграждането на нови или ремонтирането на
съществуващи сгради и съответното им оборудване при стандартна квадратура, изчислена
пропорционално за всеки хектар жилищна площ, или сгради с обща площ
108 000 кв.м, обслужващи 190 000 души.
П. Мерки
за подкрепа
П.1 Стратегии за местно икономическо
развитие
Тези стратегии е целесъобразно да бъдат обвързани с
Общинските планове за развитие.
П.2. Мобилизиране на организациите на ромската общност,
базирани в общността
Организиране на ромската общност
с цел информиране на бенефицинтите и
осигуряване на участието им в цялостния процес на реализация на Програмата.
¡
обучение на 180 инициативни групи и организатори от местни жители,
обхващащи общо около 2 400 души;
¡
консултантска подкрепа, настойничество, административна подкрепа, проучване
на инструменти за колективна дейност, като групови спестявания, групово
кредитиране и строителни кооперации, обменни посещения между представители на
различни квартали в страната.
П.3. Изграждане на капацитет и развитие на партньорства,
в които участват организации от общностите, други неправителствени организации,
служители на общински и държавни органи, представители на частния бизнес
Създаване на условия и
предпоставки за ефективно партньорство на всички заинтересовани страни в
процеса на реализация на Програмата.
¡
съвместни обучения и практически дейности на близо 2 250 участници с 60
обучители, разпределени по групи за целия период на Програмата (в състава на
групите влизат общински и държавни служители, представители на ромски НПО и на
общността);
¡
подкрепа за засилване на партньорските мрежи и сдружаване на НПО, които
работят с ромските общности по всички засягащи ги въпроси. Създаване на
контакти чрез срещи и комуникация, изграждане на координационни механизми за
събиране, обработка и разпространение на информация за дейности в общността и на
добри практики.
П.4. Организиране на бюра за консултации, информация
(вкл. за условията за отпускане на кредит) и помощ за «САМОПОМОЩ»
Организиране на консултантска помощ и предоставяне
на информация по всички аспекти на Програмата на ромското население.
П.5. Заеми за развиване на малък бизнес
Предоставяне на заеми за започване, продължаване и
разширяване на проекти за малък бизнес във вид на кредит за 14 000 домакинства,
като размерът на заема се определя на основата на експертни оценки на практически опит в тази област.
П.6. Центрове за професионална подготовка
Организиране на курсове с практическа насоченост за
придобиване на професионални умения в областта на строителството, с цел пряко
участие на бенефициентите в подобряването и изграждането на собствените жилища
и на обектите на техническата и социалната инфраструктура, и в изграждането на
социалните жилища.
П.7. Изработване на специфични изисквания към тръжната
документация за бъдещите изпълнители на проектите, възлагани в съответствие със
Закона за обществените поръчки и съответните изменения към него.
При подготовката на тръжната документация следва
да се изработят критерии
за подбор на кандидатите за изпълнение на проектите от Програмата, чрез които
категорично да се постави изискването за
задължително ангажиране на роми в някои или всички етапи на проекта.
П.8. Разработване на система за мониторинг за осъществяване на публичност и
прозрачност на цялостния процес на Програмата
Създаване на условия за
непрекъснато наблюдение изпълнение на Програмата, както от отговорните
институции, така и от бенефициентите по нея.
· придобиване на комплект сателитни
изображения за всеки от големите квартали като част от предлаганото национално
покритие на основните големи и малки градове.
· демографски и
социално-икономически изследвания (автопроучвания) в големите квартали.
Изследванията ще се проведат от активисти и доброволци в кварталите и ще се
координират и организират от 50 мобилни екипа, набрани сред населението в
кварталите. Предвижда се обучение за 250 членове на екипите и подкрепа за
общността за теренната работа с помощта на сателитни изображения за актуалното
и подробно базисно картографиране на кварталите. Изследванията ще послужат за
събирането на информация за проблемите и възможностите в кварталите,
информираността на гражданите в кварталите относно актуалното им състояние,
както и за текущ мониторинг на резултатите от програмата.
V.
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО. предложения за промени
Според сега действащата нормативна уредба Общинските
съвети разполагат с правомощия да определят политиката и да осъществяват
дейности по устройство на територията на съответната община. ЗДС, ЗОС,
ЗУТ, както и други законови и
подзаконови нормативни актове регламентират обществените отношения, свързани
със собствеността, устройството на отделните видове територии и устройствени
зони. С оглед на тези правомощия, съществува възможност за изработването на
нови подробни устройствени планове, съобразени със спецификата на заселването в
квартали с преобладаващо ромско население. Като резултат, един от възможните
пътища за частично решаване на жилищните проблеми там е, чрез изменения в
законодателството да се предвиди
възможност за узаконяване на съществуващите строежи при стриктно спазване на
определени обективни критерии и правни изисквания. Също така, преди
предприемането на такъв подход и подобно решаване на въпросите, свързани с
незаконното строителство и узаконяването на определени категории строителство, следва да бъде извършен анализ на
съществуващото състояние на квартала, въз основа на който да се изработят
съответните критерии и показатели за евентуално узаконяване. С оглед на този
анализ трябва да се търси решаване на идентифицираните проблеми в тяхната
логична последователност, в зависимост от конкретните обстоятелства.
Друга възможност, чрез която биха могли да
бъдат разрешени жилищните проблеми на ромите е, с решения на съответните Общински
съвети, част от съществуващия общински
жилищен фонд да бъде приспособен към нуждите на ромите. Също така, ведомствени жилища, при отпаднала
нужда от страна на ведомства, в съответствие със ЗДС, могат да се прехвърлят на
общините. В краткосрочен план предоставянето на право на строеж (безвъзмездно
или възмездно) също следва да бъде обсъдено като възможност, която ще спомогне
за решаване на част от посочените проблеми.
Предложения
за изменения в законодателството
1.Изменения в ЗУТ,
предоставящи на общините допълнителни правомощия при устройството на територии
за жилищно строителство.
2. В
Закона за устройството на държавния бюджет да се предвиди предоставяне на
целеви субсидии на общините за изпълнението на правомощията и ангажиментите на
общините за строителство или придобиване на социални наемни жилища, включително
по тази Програма.
3. В Закона за общинския дълг да се създаде
възможност държавата да бъде гарант за общински дългове, направени за
изграждането на жилища за социални нужди и обновяване на жилищни сгради с
преобладаваща общинска собственост.
4. Да се уреди законодателно и поощрява
създаването на жилищни асоциации за строителство и управление на социални
наемни жилища.
5. Да се насърчава усъвършенстването на
финансово-кредитните механизми и инструменти за жилищния сектор.
VІ. НЕОБХОДИМИ
ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА И ИЗТОЧНИЦИ НА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОГРАМАТА
Общата максимална стойност на Програмата е
индикативна и към момента на нейното създаване е определена на 1,26 млрд. лв. за срок от 10 години. Инвестиционните мерки
представляват 91,4% от общата
стойност на Програмата. Оставащите 8,6% са общо за всички мерки за подкрепа.
Най-големи капиталови инвестиции са заложени в мерките за регулиране на терени
и подобряването на техническата инфраструктура, за които са предвидени 42,3% от
общата стойност на програмата или 532,30 млн.лв.; изграждане на нови социални жилища
е втората по големина мярка, за която са предвидени 41,4% ( 521,37 млн.лв.) от
общата стойност на програмата.
Индикативната обща стойност на Програмата се
разпределя по мерки, както следва:
·
Инвестиционни мерки – И1 и И4 – 110 900
хил.лв.; И2 и И5 – 421 800 хил.лв.; И3 и И6 – 521 370 хил.лв.; И7 –
96 970 хил.лв.
·
Мерки за подкрепа – П1 – 4 500 хил.лв.;
П2 – 940 хил.лв.; П3 – 870 хил.лв.; П4 – 1 430 хил.лв.; П5 – 96 630
хил.лв.; П6 – 1 800 хил.лв.; П7 – 650 хил.лв.; П8 – 1 480 хил.лв.
Основни
източници на финансиране ще бъдат държавния бюджет, общинските бюджети и
Структурните фондове на Европейския съюз. Финансовото осигуряване на
програмата от държавния бюджет възлиза на 40% от общата сума. То ще се
осъществява основно чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и
благоустройството в рамките на общата бюджетна процедура и правила и в
зависимост от възможностите на бюджета. Това предполага Министерството на
регионалното развитие и благоустройството за 2007 и следващите години да изведе
дейностите по програмата в програмната структура на бюджета си и да я предложи
за финансиране в контекста на разходните тавани и останалите програми по
бюджета на министерството.
Финансирането
на дейностите по програмата за 2006 г. ще се осъществява в рамките на одобрения
бюджет на МРРБ и бюджетните взаимоотношения с общините.
Предвижда
се приносът на общините да бъде 17% от стойността на Програмата. Част от този
принос се очаква да бъде под формата на общински терени, необходими за реализиране
на жилищната програма.
По
отношение на Структурните фондове на ЕС, финансиране следва да се търси за
всички дейности избираеми по Оперативните програми в различните етапи и на
различните нива на планиране и програмиране на средствата по тях. Индикативния
финансов размер на тази помощ се оценява на 30% от средствата за осъществяване
на настоящата Програма.
Една
част от необходимите средства могат да се осигурят под формата на заемно
финансиране, включително от международни източници. Това следва да става
предимно по инициатива на общините и по реда на Закона за общинския дълг.
Гарантирането на устойчивост на Програмата предполага да
се търси и финансово участие от страна на получателите. За целта бенефициентите
могат да бъдат насърчени да споделят разходите чрез създаване на подходящи
кредитни линии за отпускане на заеми за покупка на жилища, построени в
съответствие с Програмата. Прогнозни разчети показват, че по този начин може да
се финансира близо една трета от общата инвестиция. След като бъдат постигнати
конкретните договорености за финансиране и финансовите институции бъдат
насърчени да подкрепят изпълнението на Програмата, необходимото финансиране от
страна на държавния бюджет ще намалее със съответния процент.
VІІ. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА МЕЖДУ ИНСТИТУЦИИТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА
Успешната реализация на такава комплексна програма,
обвързана с конкретни срокове, зависи до голяма степен от принципа на
конструктивното партньорство и взаимната подкрепа от страна на всички участници.
При изпълнението на Програмата трябва да се търси широка обществена подкрепа и
участие от страна на граждански сдружения на роми, граждански сдружения работещи
в обществена полза за социална интеграция и други структури. Ето защо
компонентите за подкрепа в рамките на предлаганата програма са от особено
значение. Без силни и добре информирани общности, които работят в тясно
партньорство с властите и са свързани в национална мрежа за обмен на опит,
съществува сериозен риск дейностите да се спускат отгоре, да бъдат неразбрани,
неправилно насочени, разпокъсани, финансово невъзможни и в крайна сметка да
останат чужди за хората, поради което няма да се създаде съпричастност и
отговорност сред целевата група, към която е насочена Програмата.
Правителство
Политиката на Република България за децентрализация
разглежда ролята на правителството като
координиращ посредник, който предоставя реални възможности, осигурява необходимите
насоки на политическо ниво, мобилизира национални и външни ресурси.
Отчитайки тази роля, от решаващо значение е въпросът за
вида и пълномощията на централна структура за управление на предлаганата
програма, която да гарантира пълно представителство на всички заинтересовани
страни, да постига баланс между предоставянето на реални възможности и
функциите на пряк изпълнителен орган, и да има необходимия технически и
административен капацитет за прилагане на Програмата.
Централна роля при изпълнение на Програмата трябва да
имат Министерството на регионалното развитие и благоустройството и
Министерството на финансите.
Националният съвет за сътрудничество по етническите и
демографските въпроси към Министерския съвет изпълнява координиращи и консултиращи функции по отношение изпълнението на
тази Програма.
Областни
администрации
Областните администрации са важен субект в изпълнение на
Програмата. Те ще изпълняват специфични функции от пряко значение за
управлението и особено за координацията по изпълнението й.
Органи на местни
самоуправление
Органите на местно самоуправление имат основна роля в
изпълнението на Програмата. Чрез законовите си правомощия да инициират и
осъществяват устройствената и жилищната политика на местно ниво, те следва да
проектират, актуализират и изпълняват подробните устройствени планове; да
определят и провеждат необходимите процедури за отреждане на нови терени за
жилищно строителство, когато това е необходимо, да подготвят проектите и да
изпълнят техническата инфраструктура и пр.. Те носят отговорността и за
инвестиционните проекти и изготвянето на стратегии за местното икономическо
развитие.
Неправителствени
организации (НПО)
В процеса на реализацията на Програмата е определена
сериозна роля на неправителствени организации и гражданските сдружения, особено
сдруженията на ромите. В връзка с това е необходимо да се разграничат и
разпределят ясно отговорностите между тях и останалите участници.
Общности в
ромските квартали
Програмата предвижда ромските общности да бъдат
равноправен партньор в процеса на вземане на конкретни решения и изпълнението
им.
|
МЕРКИ |
Отговорни институции/организации Източници на
финансиране |
|
И. Инвестиционни мерки |
|
|
И.1. Регулиране на териториите на съществуващите квартали с преобладаващо
ромско население |
Отговорни
институции/организации Органи на местно самоуправление МФ МРРБ, в т.ч. Агенция по кадастъра, ДНСК Браншови организации на архитекти и проектанти Неправителствени
организации-консултативни функции Източници на финансиране Държавен бюджет Общински бюджети Международни финансови институции Оперативни програми 2007 – 2013 г. |
|
И.2. Подобряване на съществуващата и изграждане
на нова техническа инфраструктура в съществуващите квартали |
Отговорни
институции/организации Органи на местното самоуправление МФ МРРБ Специализирани държавни и местни органи Неправителствени
организации-консултативни функции Източници на финансиране Общински бюджети Държавен бюджет Международни финансови институции Неправителствени
организации Предприсъединителни инструменти Оперативни програми 2007 – 2013 г. |
|
И.3 Подобряване качеството на изградените в съществуващите квартали
жилища, които отговарят на нормативните изисквания и на действащи или
актуализирани подробни устройствени планове на съответните квартали |
Отговорни
институции/организации Органи на местно самоуправление МФ Жилищни сдружения Неправителствени
организации-консултативни функции Източници на финансиране Банки и небанкови финансови институции Държавен бюджет Общински бюджети |
|
И.4. Изработване на подробни
устройствени планове на нови терени – общинска собственост, за
жилищно строителство |
Отговорни
институции/организации Органи на местно самоуправление МРРБ, в т.ч. Агенция по кадастъра Организации в общността и местни НПО, в т.ч. ромски НПО Източници на финансиране Държавен бюджет Общински бюджети Международни програми Небанкови финансови институции Банкови институции |
|
И.5. Изграждане на нова или доизграждане на съществуваща техническа инфраструктура
на новоотредените терени съгласно изработените ПУП за осигуряване на
необходимите условия за последващо жилищно строителство |
Отговорни
институции/организации Органи на местното самоуправление МФ МРРБ МТСП МИЕ Специализирани
държавни и местни органи Организации в общността и местни НПО, в т.
ч. ромски НПО - консултативни функции Източници на финансиране Държавен
бюджет Общински
бюджети Международни
финансови институции Неправителствени организации Небанкови
финансови институции Банкови
институции |
|
И.6. Изграждане на социални жилища на новоотредените терени |
Отговорни
институции/организации Органи
на местно самоуправление МФ МРРБ Жилищни
сдружения Неправителствени
организации- местни НПО, в т.
ч. ромски НПО - консултативни функции Източници на финансиране Общински
бюджети Държавен
бюджет Банки
и небанкови финансови институции Международни
финансови институции |
|
И.7. Изграждане на обекти на социалната инфраструктура на съществуващи и
новоотредени терени за жилищно строителство |
Отговорни
институции/организации Органи
на местно самоуправление Компетентни
ведомства, организации и дружества Неправителствени
организации- местни НПО, в т.
ч. ромски НПО - консултативни функции Източници на финансиране Държавен
бюджет Общински
бюджети Международни
финансови институции Неправителствени организации |
|
П. Мерки за
подкрепа |
|
|
П.1 Стратегии за местно икономическо развитие |
Отговорни
институции/организации Органи
на местно самоуправление МИЕ Неправителствени
организации- местни НПО, в т.
ч. ромски НПО - консултативни функции Източници на финансиране Общински
бюджети Международни
финансови институции Неправителствени организации |
|
П.2. Мобилизиране на организациите на
ромската общност, базирани в общността |
Отговорни институции/организации НСОРБ МРРБ Неправителствени
организации - местни НПО, в т. ч. ромски НПО - консултативни функции Източници на финансиране Държавен
бюджет Неправителствени
организации |
|
П.3 Изграждане на капацитет и развитие на партньорства, в които участват
организации от общностите, други неправителствени организации, служители на
общински и държавни органи, представители на частния бизнес |
Отговорни
институции/организации Органи
на местно самоуправление НСОРБ Организации
в общността Местни
НПО, в т.ч. ромски НПО МС –
дирекция „Етнически и демографски въпроси” Общински
и областни съвети за СЕДВ МТСП МФ МРРБ Източници на финансиране Неправителствени
организации Международни
финансиращи институции Държавен
бюджет Общински
бюджети |
|
П.4. Организиране на
бюра за консултации, информация (вкл. за условията за отпускане на кредит) и
помощ за «САМОПОМОЩ» |
Отговорни
институции/организации Органи
на местно самоуправление НСОРБ Организации
в общността Местни
НПО, в т. ч. ромски НПО МС –
дирекция „Етнически и демографски въпроси” Общински
и областни съвети СЕДВ МРРБ Източници на финансиране Неправителствени
организации Международни
финансиращи институции Общински
бюджети |
|
П.5. Заеми за развиване на малък бизнес |
Отговорни
институции/организации Организации
в общността Местни
НПО, в т. ч. ромски НПО Сдружения,
фондации МИЕ МТСП Източници на финансиране Неправителствени
организации Небанкови финансови институции Банкови
институции |
|
П.6. Центрове за професионална подготовка |
Отговорни
институции/организации Сдружения
на частния бизнес Органи
на местно самоуправление Организации
в общността, местни НПО, в т.ч. ромски НПО МС-
дирекция „Етнически и демографски въпроси” Общински
и областни съвети СЕДВ МРРБ МТСП Източници на финансиране Сдружения
на частния бизнес Общински
бюджети |
|
П.7. Изработване на специфични изисквания към тръжната
документация за бъдещите изпълнители на проектите, възлагани от общински или
държавни администрации, в съответствие със Закона за обществените поръчки и
съответните изменения. |
Отговорни
институции/организации МРРБ Органи
на местно самоуправление Местни
НПО Източници на финансиране Държавен
бюджет |
|
П.8. Разработване
на система за мониторинг за осъществяване на
публичност и прозрачност на цялостния процес на Програмата |
Отговорни
институции/организации МРРБ МС
–дирекция „Етнически и демографски въпроси”
Общински
и областни съвети СЕДВ Национален
статистически институт Организации
в общността, местни НПО, в т.ч. ромски НПО Източници на финансиране Държавен
бюджет Международни
финансови институции Международни
НПО |
VIII. УПРАВЛЕНИЕ, МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА НА ПРОГРАМАТА
Управление
Изпълнението на Програмата се управлява от
Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Условията и редът за разпределяне на средствата по
Програмата по общини се определя от Министерския съвет по предложение на
министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Министерството на регионалното
развитие и благоустройството осъществява разпределението на средствата по общини от
различните финансови източници за подобряване на жилищните условия на ромите, въз основа на одобрени инвестиционни проекти, представени
от общините.
Ежегодно министърът на регионалното развитие и благоустройството
предлага, в рамките на бюджетната процедура, планиране на необходимите средства
от държавния бюджет за изпълнение на Програмата за
съответната година.
Координацията се осъществява от
Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси към
Министерския съвет.
Мониторинг
и оценка
Националната програма за подобряване на жилищните условия
на ромите в Република България за периода 2005-2015 г. ще се актуализира и
усъвършенства в процеса на нейното изпълнение, посредством Планове за действие.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството
всяка година до 30 април представя доклад пред Министерски съвет за изпълнение
на Плана за действие от предходната година, заедно с детайлно разработен и
осъвременен за съответната година План за действие. Направените изводи ще се прилагат при планиране изпълнението на
следващите дейности за реализиране на основната цел на Програмата - повишаване на жизнения стандарт и
равноправното интегриране на ромите в българското общество. Министерски съвет приема представения доклад за изпълнението на
предходния и одобрява предложения за текущата година План за действие.
Оценката за изпълнение на конкретните мерки по Програмата
ще се осъществява чрез индикатори, заложени за съответните дейности в
ежегодните Планове за действие.
Министерски съвет, на база на представения доклад от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, оценява изпълнението на дейностите, презвидени
в Плана за действие за предходната година, както и на мерките към Програмата.
Ефектът от прилагането на Програмата (социален, благоустройствен,
икономически, финансов, екологичен и пр.) ще се отчита периодично на базата на междинни
оценки за съответните периоди – на третата и седмата година от началото на
изпълнението. Цялостното изпълнение на Програмата се оценява на основата на окончателен
доклад в края на десетгодишния период ( 2015 г.). Междинните и окончателния
доклади за изпълнението на Програмата се представят от министъра на
регионалното развитие и благоустройството пред Министерски съвет за одобрение.
[1] Изследване от ноември 2001 г. за Регионалния доклад
за човешкото развитие на Регионалното бюро на ПРООН за Европа и ОНД „Ромите в
Централна и Източна Европа: Извън капана на зависимостта”; Изследване на
профилите на уязвимостта от октомври 2004 г. за доклада на Регионалното бюро на
ПРООН за Европа и ОНД „Лица на бедността, лица на надеждата:
Профили на уязвимостта в страните, участващи в Десетилетието на ромското
включване”, 2005 г.
[2] Прагът на бедността
от 102 лв. е изчислен от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и
Националния статистически институт (НСИ) през 2004 г. въз основа на многоцелево
наблюдение на домакинствата, проведено от НСИ с финансовата подкрепа от
Световната банка по методологията на Световната банка за картографиране на
бедността. В съответствие с тази методология прагът на бедността се определя на
102 лв. еквивализирани месечни разходи на лице. Имайки предвид, че в ромските
домакинства живеят средно по 4,8 души (изчисленията са въз основа на данните от
Регионалния доклад за човешкото развитие на Регионалното бюро на ПРООН за
Европа и ОНД „Ромите в Централна и Източна Европа: Извън капана на
зависимостта”), при определения праг на бедността от 102 лв. по изчисления на
ПРООН – България 87% от ромското население живее на или под прага на бедността
(при 102 лв. еквивализирани месечни разходи на лице прагът на бедността за едно
ромско домакинство се изчислява на 490 лв. месечно).